Рогозк-и от Мариан Желев

Рогозки

и уиски

 

От рекламата на J&B насам никой не се сети да изкара поне едно джобно мачете и да насече стандартите в правенето на реклама, правопис, че и в покупко-продажбите като цяло. Нещата си вървят постарому – билбордът е такъв и такъв, думичките се пренасят на срички, а клиентите се печелят с маркетингово проучване. И като се замислиш – защо?

Да върви всичко по дяволите! – не обичам тази ругатня, но я слагам от време на време в цевта, за да понаплаша представата си за правилно. В противен случай започвам да гледам на възприятието си като панелна стая – правоъгълна, скучна, с досадни съседи, далеч от центъра.

Наближаваше обяд, когато неведоми пътища ме отбиха от крайбрежния път, за да свия по Тодор Влайков. За един кратък миг пред мен се ширна с пълна сила Максуда. И тази табела с рогозките, която съм виждал стотици пъти. Но явно сега ми бе дошъл моментът – да кипна, да пипна някой прав ъгъл в ежедневието си и да кажа, че ми е дошло до гуша от нормално и прочее. Ударих рязко спирачките на колата… Ето, виждате ли, сега ще си кажете, че зад мен вече някой псуваше и ме гледаше неправилно. Нищо подобно. Само трима таксиметрови шофьори, които вирееха в отбивката. Изгледаха ме как изскачам от колата и с насочен телефон приближавам табелата. Щрак!

С безпощадно безразличие циганката ме гледаше какви ги върша. Люпеше семки със скоростомер. И така я бе напекло, че почернялата й кожа всеки момент щеше да задими. Хрумна ми, макар да не знам дали му е тук мястото да го казвам, че циганите са по-черни от нас, защото се пекат и по време на циганското лято. Както и да е. Наснимах се едно хубаво и отделих още пет минути да се насладя на табелата. Или по-скоро на настроението, с което я наблюдавах. Казах си: защо по-често не ни се случва ей така, денят ни да не минава по строго определен начин – с готови фрази, форми, дори хрумвания. Ако ни се прииска, примерно, да си построим къщички от рогозки на плажа. Ще заредим хладилните чанти с пиво и всяка сутрин ще си пускаме на запис „July Morning”. Нищо, че е май. Или пък думите – защо винаги трябва да търсим някакъв скрит смисъл в тях, да ги пренасяме все комплектовани на нов ред и да искаме да ги доим като крави, които цял ден са пасли различни значения. Не може ли…

Петте ми минути изтекоха. По радиото обявиха точен час. На чист български език коментаторът ми съобщи, че трима души са загинали през изтеклото денонощие. Освен това стартира кампания за намаляване на жертвите по пътищата и… банките отпускат олекотени кредити за саниране на жилища.

Карах по Тодор Влайков. Изключих радиото. Пред очите ми беше циганката, която продава рогозки. Ще си купя, честно. Някой ми разказа за къщи от слама и кирпич. Топличко било вътре. Ще го направя. И ще пия по едно малко J&B.

 

Мариан Желев

 

Един коментар по “Рогозк-и от Мариан Желев

  1. Трудно ми е да скрия възхищението си от злия, рекламен гений – успял да покаже цялата същност на таланта си в една уникална табела. Дори доцент би се поклонил на уникалното пренасяне на буквата “И” на нов ред…

    „ТЛЕ“ ми отне най-дълго време за размисъл и на този етап решавам, че е съкратено „телефон“…. Но и тук злия гений си е поиграл с нас като е закодирал тайнствено послание, НО насочената към цифрите стрелка, недвусмислено слага край на спора и на всички е ясно, че това е номерът за връзка с рекламното изчадие….

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *