Облагороденият паметник на Съветската армия в София

Дядо ми беше върл анти-фашист, лежал по затворите за лявата идея. Баба ми също споделя лявата идея. Аз имам приятелско отношение към Русия – основно като народ с богата култура и доказано мъжество.

И въпреки това ми хареса начинът, по който беше  облагороден паметникът на Съветската армия. Художникът от народа, който през вековете е сътворявал песни, изографисвал е църкви – сега оживя в своя пра-внук и го накара да вложи генетично заложеното в българина чувство за красота и оригиналност.

Най-после подобно на чехът – изрисувал легендарния, руски танк Т-34 в розово и ние надживяхме историята и я оценихме по подобаващ начин. И въпреки отрицателното отношение, че същия този чех символизира България като тоалетна питам: А нима символично не сме тоалетна? Колко домакинства в България имат канализация? Колко домакинства нямат достъп до течаща вода?

Крайно време е да не спираме детето, когато след излизане от асансьора сочи съседа и пита защо мирише лошо, а да го спрем и да му кажем в очите да се изкъпе. Времето на приказки от сорта: „Мълчи, че какво ще кажат хората“ трябва да си ходи.

Оригинално, хармонично, остроумно … това е мнението ми и поздравявам незнайния творец както за идеята, така и за изпълнението.

Вдъхновението ми ме подтикна да се разходя и да събера снимки от всякакви сайтове: