Една музикална вечер в един български дом
Докато оскотяваме и ни текат лигите по чужди коли и жени – един Българин направи в собствения си дом – празник на музиката.
Не с пари и шампанско за хиляди бутилката. Направи го с вкус, стил и приятели.
Подреди в собствения си двор столове за публиката. Покани музиканти – акустици и дворът се превърна в сцена.
Аз не бях там, но ще бъда догодина, когато може би ще бъдем заедно. „Вечерта“ е качена от щастлив участник в нета и вече издирват организатора.
Знам кой е, но няма да назова името му без неговото съгласие. И пак казвам – докато премрялите за тлъсти хонорари звезди – пеят с допингирано желание – това което видях на клиповете е повече от удоволствие и нула пошлост и слагане.
Яко свирене и страхотна, струнна музика.
Класика и френски шансони – но не ония на клоуна Евгени Минчев, а истинска, неподкупена, приятелска музика.
Без приятелски огън, а с приятелски аплодисменти.
Трева, китари и готини хора – това ли е безоблачното бъдеще над България? Ами дано да е това




Я гледай ти!
Някой е написал хубави думи за нашето градинско събиране!
Благодаря.
Това за мен са „Песни в градината на вълшебника“, защото това е градината на човека, изработил прекрасните китари на които свирим аз и Коста Ланджов.
Надявам се тази вечер да се повтори някога
Пожелавам и на вас да бъдете там в този момент