По-малко бюрокрация по инициатива на ЕС

Автор: Велико Димитров

През 2007 година Европейската комисия прие цел за съкращаване на административните разходи на ниво ЕС с 25% до 2012 г. Това са разходи, които първо произтичат от необходимостта от прилагане и съобразяване с нормативни актове с източник ЕС и второ, само онази част, която представлява остойностеното време на фирмите за съобразяване със съответните актове. Тук не се включват, каквито и да било разходи на публичния сектор, материални и капиталови разходи за частния сектор, а единствено заплатеното време за попълване на изисквани от администрацията документи, чакане по опашки и запознаване с нововъведения.

Повече от две години след поставянето на целта, Комисията вече има и конкретни предложения за опростяване на 72 законодателни текста, включително и оценки за потенциалните разходи, които могат да бъдат спестени. От общо 123,8 милиарда евро административни разходи, свързани с прилагането на тези текстове, около 40,4 млрд.евро могат да бъдат спестени от фирмите, ако предложенията бъдат приети. Повече от половината – около 25 млрд.евро са по линия единствено на две предложения – издаване на електронни фактури и освобождаване на микро-предприятията от стандартните счетоводно-отчетни задължения.

За да има пълна реализация на предложенията и опростяване на средата за бизнес, трябва да се отбележи и следното: по инициатива на институциите на ЕС регулаторната среда във всяка страна членка се променя – тя може, както да се усложнява, така и да се намалява, което от своя страна се отразява и на разходите по съобразяване и в частност на административното бреме, наричано също така разходи за бюрокрация. През последните години с изключение на тази и няколко други инициативи регулаторната среда по линия на европейското законодателство постоянно се усложнява и бюрократизира.

И на второ място, за да се случи на практика което и да е опростяване или стесняване  на обхвата на предписаните правила е необходима и съответната законодателна воля на национално ниво. С изключение на няколко жизненоважни области от Общностното право, като например свободното движение на стоки и услуги, ЕС поставя нормативната летва отдолу, а не отгоре. Или с други думи, предписват се минимални изисквания, които не могат да се нарушават, но при желание от страна на съответната страна членка – могат да се разширяват. Разбира се, това е свързано и с допълнителни разходи.

За да се състои планираното облекчаване на бизнеса и в България, е необходима и национална законодателна воля. Още повече, че България е поела ангажимент пред ЕК за намаляване на административните разходи с 20% до 2012 г.

Една от практическите пречки това наистина да се случи, освен опасността националната законодателна воля да не съвпадне с тази на ЕК е и отсъствието на механизъм за точното измерване на административните разходи. Това разбира се е възможно и от известно време се прилага на ниво ЕС в рамките на т.н. оценка на (регулаторно) въздействие.

В България за сега, въпреки неколкократни законодателни инициативи или идеи, този инструмент не е въведен, като и последното предложение – за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове – до момента не е достигнало до парламента (предполагам отлежава в някой архив в Министерски съвет, доколкото беше внесено за разглеждане при предишното правителство). Разбира се, оценката на въздействие като комплексен подход има и много други положителни страни освен организиране на възможността за пресмятане и следене на административното бреме на национално ниво. Ако тя бъде приета сега, биха се постигнали два важни ефекта:

1. Създаване на възможност за проследяване на бюрократичните разходи, съответно тяхното намаляване до размера на поетия пред ЕС ангажимент (или повече) и
2. Регламентиране на доказан метод за подобряване на законодателната база, съответно средата за развитие на гражданите и бизнеса.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *